Вилна зона Долна баня възниква в началото на XX в.
Наред с курорта Чамкория, Долна баня става притегателно място за представители на тогавашния политически, военен и интелектуален елит. В близост до царските резиденции в Чамкория и Ситняково, Долна баня привлича и с уникалната си природа, тишината и спокойствието и с минералните си извори.
Тук строят своите къщи и вили Констанца Ляпчева, съпруга на Андрей Ляпчев (министър- председател на Българи, 1926 - 1931 г.) и Константин Муравиев (министър-председател, 2 -9 септември 1944г.). Къщата на Констанца Ляпчева е дарена от нея за приют за деца сираци, и днес тя е Дом за деца лишени от родителски грижи - Долна баня. Вилата на Константин Муравиев е до днешния Хотел Природа във вилната зона, където през 1945 г. Муравиев и близките му са арестувани и хвърлени в Белене от печално известния комунистически деец Мирчо Спасов.
От 1944 г. до средата на 60те години на миналия век Вилната зона е била предимно земеделски имоти и пустеещи земи, в които основната дейност е била животновъдството и млекодобива във II стопански двор на ТКЗС - сгради и постройки напълно изчезнали днес.
От средата на 60те години със строежите на почивната станции на профсъюзите (сега частен пустеещ имот), базата за отдих на МВР (функционираща през лятото), пионерския лагер на МВР (пустеещ и почти изцяло разрушен), пионерския лагер на Коларовски район (стопанисвана и обновена сграда, функционираща като база за зелени училища) и пионерския лагер за децата на членове на ЦК на БКП (сегашния хотел Природа) започва и масовото строителство на вили - предимно на софиянци привлечени от условията и природата. Тогава е построен и ресторант "Горски кът". добре познат на по- старите поколения, наред със сакралните за тези времена заведения в региона - ханче Мирово и Леща хан.
Създава се една стабилна и функционираща инфраструктура. Връзката с изграждащия се курорт е обезпечена от автобусни превози до и от Долна баня и ЖП гара Костенец.
Отварят се много работни места и една не малка част от жителите на Долна баня работят във вилната зона. Работят целогодишно почивните станции на профсъюзите и МВР. Напливът от почиващи и туристи, особено през летния сезон е голям. Вилната зона тогава е уникална за времето си и с броя на плувните си басейни - цели четири басейна! Повече, отколкото е имало в цяла София през тези години.
Почиващи, туристи, гости на курорта и до днес с умиление и носталгия си спомнят басейна с трамплините в станцията на профсъюзите (частна собственост, пред разпадане) и вкусната скара на ресторант Горски кът (нефункциониращ от години и пред разпад на сграда).
Хаосът на прехода не подминава и Вилната зона. След 1989 г. постепенно секва потока на хората към почивните станции, което води до свиване и в последствие до пълно замиране на транспортната инфраструктура. Почивните станции и лагерите преминават в ръце на хора, за които няма смисъл да се коментира.
Резултатът е пълен колапс на Вилната зона. В момента едва десетина от общо около 120 вили са постоянно населени. Заведенията, къщите за гости и хотелите разчитат предимно на летния сезон.
Интересен факт е обаче, че е минимален процента на собственици на имоти във Вилната зона, които са продали или са склонни да продадат своите имоти тук. Цените на имотите във Вилната зона са едни от най- високите в България - факт, които красноречиво говори че хората виждат переспективите пред Вилната зона във времето!
Най- голямото постижение за Вилната зона щеше да е проекта за прокарване на геотермални води от Долна баня до курорта - проект започнал и оставен недовършен след промяната в политическата и икономическата ситуация в България през 1989 г. Този проект можеше да издигне Вилната зона и град Долна баня като едни от водещите курорти в България днес. Българинът някак си се сети след 1989 г., може би и под влияние на рекламираните ултра луксозни западни СПА центрове, че и ние имаме минерална вода. И то в изобилие!
Трагично и жалко е, че от седемте плувни басейна в община Долна баня, само два са с минерална вода. Което прави още по- болезнен факта, че в последните години голяма част от хората в България предпочитат отдих и почивка на място с басейн и съоръжения с минерална вода, за сметка на традиционния в миналото планински туризъм и хижарство.
Интереснo е представата за Долна баня на хоратa във форумите в интернет.
Въпрос:
"Били ли сте в Долна баня, какви са ви пречатленията оттам"?
Масовият отговор е:
"А, там където е онзи хотел с басейна с минерална вода, нали това е Долна баня?..."
(комплекса се намира на входа на Долна баня, идвайки от София).
Последващ въпрос:
"Разгледахте ли града, качихте ли се до Вилната зона"?
Отговор:
"Не. Ние дойдохме заради минералния басейн, какво да гледаме друго. Планината и от басейна се вижда чудесно!.."
Кратък, ясен и точен маркетинг, формулиран от нагласата на хората посещаващи или посетили Долна баня.
