Използването на минералните води в българските земи датира от дълбока древност. През Античността под влияние на елински и най- вече римски традиции процъфтяват строежите на терми и акведукти. Османското владичество внася свой стил с изграждането на хамами по арабски образец.
Минералната вода в Долна баня е подходяща за лечение и профилактика на дихателната и нервната система, на опорно - двигателния апарат, при проблеми с обмяна на веществата, вторични анемии, гинекологични и кожни заболявания.
Находището Долна баня е разположено на десния бряг на р. Лъджа дере - приток на р. Марица.
Преди каптирането термалните води са извирали на три места в речната тераса, на кота 615 m. Първият каптиран извор е имал дебит от 2,25 l/s до 4 l/s при температура на водата от 56º С. В последствие около находището са изградени три дълбоки сондажа, от които като експлоатационни се ползват два с дълбочини 279 и 315 м. Ресурсите на находището се оценяват на15 l/s, при температура на водата 56º - 64º С.
Първата баня на територията на днешна Долна баня е построена около 1700 год. от хаджи Радослав от с.Костенец.
Едно предание разказва, че близо до минералния извор били намерени пари, които послужили за построяването на банята. Според записките на долнобанския учител Атанас Цветков (съставени през 1905 г.) до Освобождението през 1878 година банята е била само с басейна и кубето, без пристройките.
Сегашната градска баня е построена в непосредствена близост до старата баня. Освен от градската баня минералната вода се ползва и от Hотелски комплекс Долна баня (целогодишно работещ плувен басейн и джакузи), Хотел Никол (целогодишно работещ плувен басейн и джакузи), Къща за гости Европа (в чиито комплекс се намира бившия градски минерален басейн) и минералната чешма на главната улица до градската баня ( в момента нефункционираща).
В близост до гробищния парк на Долна баня има и чешма със студена минерална вода, използвана като трапезна вода за пиене и дестилат за приготвяне на компоти и напитки.
Долнобанският термоводоносен басейн се намира в централната част на западна България, между планините Рила и Ихтиманска Средна гора.
В границите му са проявени четири обособени находища на минерални води: Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани. Първи изследвания на състава на минералните води извършват Н. Добрев (1905) и А. Азманов (1940). За пръв път находищата Костенец, Долна баня, Момин проход и Пчелински бани са обединени под названието "Долнобански басейн" от П. Ст. Петров и др. (1970 г.).
Според тези автори басейнът представлява грабенова структура, оформена от разломните зони между Рило-Родопския масив и Средногорието, като главната зона на подхранване се намира по североизточния дял на Рила.
В химическия състав на минералните води от четирите находища е установено определено химично и генетично сходство:
Геотермалните минерални води от Костенец (46º С), Долна баня (62º С), Момин проход (65º С) и Пчелински бани (73º С) са азотни, хелиеви, средно и силно радиоактивни, с обща минерализация от 0.29 до 0.98 g/l, с високо съдържание на флуорид (до 12.5 mg/l) и силиций (до 127 mg/l H2SiO3).
По катионен състав водите се характеризират като натриеви, а по анионен - от хидрокарбонатно-сулфатни (Костенец) до сулфатни (останалите три находища). В тях е установено наличието на голям брой редки и разсеяни микрокомпоненти, сред които с повишени микросъдържания са Li, Ga, Ge, W и др.
