Костенецко - Долнобанската котловина е котловина в южната част на Ихтиманска Средна гора, северно от Рила, в Софийска област. Дължината ѝ е около 18 км и ширина до 5 км. Простира се в южната част на Ихтиманска Средна гора между рид Шумнатица на запад, Септемврийски рид на север-североизток и Ветрен (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на Ибърския масив - Източна Рила. Средната ѝ надморска височина е от 520 до 680 м.
Дъното на котловината е неравно, в подножието на Рила хълмисто, набраздено от долините на деснити притоци на Марица, а централните ѝ части за заети от ниските тераси на Марица и притоците ѝ. Южната ѝ периферия обърната към Рила е заета от големи наносни конуси. Образувана е през неоген-кватернера в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси. Почвите са предимно кафяви горски и алувиално-ливадни. В южната ѝ част, от запад на изток протича река Марица, която заедно със своите десни (Ибър, Стара река, Бистрица) и леви притоци (Очушница и др.) отводнява котловината. Климатичните и почвените дадености предоставят добри условия за развитие на земеделие — зърнени култури, лен, картофи, зеленчукови култури, овощарство, животновъдство. Долна баня е известна със своите ягодови и малинови насаждения.
Южната граница на Костенецко-Долнобанската котловина е Източна Рила, която обхваща 37% от общата площ на Рила планина. В Източна Рила се извисяват 11-те най-високи върха на планината, начело с Мусала (2925.4 м.). Климатът на Рила е следствие от нейното географско положение на границата между континенталния и преходносредиземноморския климат, а микроклиматът – от височинните пояси и от почвената и растителна покривка. Най-ниската средна температура е през февруари, най-високата през август.
Основният дял от територията на община Долна баня попада между 600 м. и 1000 м. надморска височина. Планинският облик на релефа се отличава с верижно и стръмно спускащи се склонове, което ограничава до известна степен развитието на земеделието. Дълбоко разчлененият и хълмист характер на релефа, както и надморската височина играят важна роля за формирането на климата в общината.
Община Долна баня е разположена на територия от 73 613,606 дка. Тя включва град Долна баня и вилната зона на Долна баня (с. Свети Спас). Част от територията на община Долна баня е разположена в пределите на Национален парк „Рила”.
Кристалните води на р. Бистрица се славят с неповторимите по вкуса си балканска пъстърва и речни раци. Горите са обитавани от диви прасета, зайци, сърни, лисици, мечки, вълци. Голямо е разнообразието на птици и насекоми.
Поради разликата в надморската височина се наблюдават два вида климат: умерено -континентален и планински.
Умерено-континенталният климат е характерен за земите под 900 м. надморска височина. В общината това са земите около реките Марица, Очушница, Левица, Гуцалска и Бистрица. Тези земи представляват около 80% от територията на общината.
Котловинният характер на Долнобанското поле е условие за инверсионно охлаждане, на което се дължи и фактите, че екстремните температури в общината са установени в ниските, а не в по-високите части в подножието на планината, както и задържането на мъгли през зимния сезон в ниските части.
Планинският климат обхваща земите с надморска височина над 900 м., които заемат южните части на общината, в полите на Рила, където е разположена вилната зона. Тази част от територията на Долна баня се отличава с по-ниски температури, по-голяма облачност и валежи, устойчива снежна покривка през зимата, висока относителна влажност и силни ветрове.
Горската растителност намалява резките температурни колебания. През зимата температурите са по високи отколкото в откритите полета и котловината, а през лятото по ниски.
Флората също е характерна - смесени широколистни и иглолистни масиви, ливади с обилна растителност.
